Напиши ми приказка. За двама.
Този свят, до болка прозаичен,
все ще побере една измама -
клопка за пораснало момиче.
Не държа да бъда героиня.
Не е нужно ти да си героя,
змей убил сред огнена пустиня.
Искам просто приказка за хора.
Забрави баналните сюжети
за пантофки, принцове, каляски.
Опиши ми нощ, която свети
и трепти от нежност и от ласки.
Напиши ми приказка, в която
няма притежания и ревност,
няма цар и трон, покрит със злато.
Само доверчива безнадежност,
само онзи пир на сетивата,
разпознали своя миг на лудост,
бистрата прозрачност на сълзата -
тежка дан за случващо се чудо.
Напиши ми приказка за длани,
дето през пространството вълнуват,
за любов, която ще остане
като белег, който да сънувам.
И за онзи празник на сърцата
себе си у другия познали,
за гласа сребрист на тишината,
за страстта без маски и воали...
Напиши ми приказката. Зная -
като звездопад ще е красива.
В приказка не мога да играя,
но пък искам с нея да заспивам.
© Вики Всички права запазени
Поздравления, Вики!