Някой някъде беше казал:
"Там, където ме търсиш, ме няма,
там, където те търся, не си..."
Господи, нима все така
няма да ми върви!...
Сея облаци, жъна бури,
а жадувам за тишина,
всяка сутрин изгревът буди
една недосънувала жена...
Какво ти пречи да бъдеш добрия,
да пресечеш омразата зла?
Първата крачка, направи я,
прости ми, нали съм жена.
Знам, обидих те и те боли,
но обещавам - ще стана добра,
виж, дъждът вече не вали
и облакът черното си прибра.
Вдигни очи и ми избери
от прекрасното синьо небе
най-красивия букет от звезди,
за да е весело и уютно,
за да забравим злото отпреди!!!
© Кръстина Тодорова Всички права запазени