Научих се да си изграждам свят!
Такъв, във който да живея!
Различен от останалият свят,
във който нямам сили да се смея!
Научих се да си го пазя!
Не може всеки в него да навлиза!
А, който накак си успее,
не иска да си тръгва!
Отворил е уста! Немее!
Научих се да си го украсявам!
Повярвайте! Всеки път успявам!
И всеки път, щом очи отворя,
още от леглото си се моля:
Боже! Нека да съм вън за малко!
Боже! Нека си се прибера обратно!
© Маргарита Ангелова Всички права запазени