Напразно

Аз чувствам, че във тази нощ не спиш.

Напразно ти и гости не приемаш,

и лампите наоколо гасиш,

и искаш да повярваш сам, че дремеш?

Напразно! През ключалката и в мрака

при теб нахлува образът неканен,

и през закритите клепачи, пак

ти виждаш моя образ- блед и странен.

Ти виждаш малки, тръпнещи ръце,

които болката от теб отнеха

и маската- спокойното лице,

които твоите ръце не снеха.

И бликва някогашната печал-

ти ме зовеш напрегнато и нямо,

и свойта днешна радост би отдал,

за да поплача пак на твойто рамо.

Напразно! Моят безутешен плач

"премъдрите" ти думи пресушиха.

И твоят зов, във падналия здрач,

трепти- една въздишка тиха!