rudin (Иван Христов)
858 1444
28.01.2014 г., 6:19 ч.  

Напред - назад 

  Поезия » Гражданска
508 0 4

Казармата изкарахме я някак –
стрелби, дневалства, с пушката на пост.
Разливах манджа в кухнята с черпака,
загрявах със въртежите на лост.

А вечер тихо песни тананиках
с китарата по струните в акомп'.
По плаца все ме стягаше чепика
напред – назад с фелдфебелско „Кръгом!”

На Хашек ставах баш за прототипа,
превърнал от трагедията фарс.
За мир или война ако ме питат,
включете, казвам, бавния каданс.

Ще видите: с игрички в парламента
компромисен съставят кабинет,
но ялов той излиза от момента
щом с шепи бръкнат в кацата със мед.

И мислех си, не ще ме нищо стяга –
обувките избирам дълго аз,
но в жълтите павета се показа
мазол със вик след марш напред – назад.

Умът ми към казармата все бяга –
под шапката на НАТО тя е днес.
Събират се в Балканска обща сага
калпакът с позабравен турски фес. 


Поклоните на изток и на запад
шлифовали сме с чупката от кръст
и вярваме, че вместо нас друг някой
земята ще оре околовръст.

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И тъжно и вярно!Аплодисменти!
  • Кети, Елена, благодаря ви. За съжаление, такава е нашата действителност.
  • Ех, Рудин... тъжно е и боли... Много истини си казал.
    Съпреживях с теб...
    Образен, силен стих!
    Поздрави!
  • Много образно си описал общата ни болка!
Предложения
: ??:??