НАПУК

В дома ти да влизам - имам забрана.

Той сега отваря вратите за друг.

В него мойта сянка  - скрит спомен остана.

Само Бог знае, че съм таен съпруг.

Вън се е плиснало лято горещо,

а сърцето защо се пука от студ?

За теб всеки ден напомня по нещо.

И този спомен прави ме луд...

И тръгнахме по пътека безкрайна,

като деца се държахме един за друг.

И всеки ъгъл пази нашата тайна.

Защо любовта ни остана  до тук?