8.02.2017 г., 20:44 ч.

Напукани ръце 

  Поезия
277 1 5

Напукани ръце, мисли отнети...

Отчаяни вопли, проклинат деня!

Човекът  създаден е  за слава...

И душата го тегли напред...

Напред към света.

Очите подпухнали от вяра втълпена!?

Сърцето ни моли да си простим.

Защо ли устроени сме сами да си вредим?

За нещата които най-много тъжим.

Мечтаем за слава и за любов...

Но всъщност сме хора...

Нараними и нежни, които във

тъмното подават ръце,

за да помогнат на другите.

© Ангел Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??