Наранено е моето сърце,
липсва му топлина,
липсват му твоите ръце.
Твоята любов към мен притихна,
като вълна разбита във скали,
стана изведнъж студено
във моята душа и вече не кипи
една любов- едничка на света,
която създадохме аз и ти,
припомняш ли си?
Една любов, която
всяка нощ и всеки ден
държеше мене жива,
пламтеше пламъкът
във теб и мен и бяхме
истински щастливи...
Но ти сгреши,
пречупвайки на части моето сърце,
което беше тъй щастливо,
когато виждаше и усещаше те.
Нарани ме много,
приемам всичко това
със свито сърце и с тъжна душа,
защото аз държа на теб
и все още те обичам,
а ти мен - не....
© Мирослава Всички права запазени