марси (Мери Добрева)
120 104
14.08.2007 г., 16:19 ч.

НАРАНИ МЕ 

  Поезия
1411 0 6
 

Нарани ме с ласки,
укроти ме.
Толкова е хубаво
докосването плахо на ръцете.
Помилвай ме.
Изгубено в очите ти
небето е.
А аз съм пухче
от перо на гълъб -
невидима и видима,
въздишка съм
във крайчето на устните ти,
дето
кротува най-желаната усмивка.
И срича в неримуваното ехо
на тялото ми отмаляло,
сърцето ти.
Дълбаят кожата ми звездопади.
Онемяла,
душата ми се пръсва -
капчици седеф.
И хукват сетивата
подивели,
да връщат ласките ти
и да бъдат наранени.

© Мери Добрева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??