sunrise (Даниела)
13 72
20.07.2007 г., 8:58 ч.

Наречия 

  Поезия
1415 3 3
Отдавна прагът ми в забрава дреме,
отдавна уморил се да те чака.
Отдавна не отмервам вече време
от целувката, открадната във мрака.

Понякога се вмъкваш във съня ми,
понякога ме будиш бледа нощем.
Понякога тук дворни калдъръми
си спомнят, неми, стъпките ти още.

Винаги прогонвам образа ти заран,
винаги подтискам болката отляво.
Винаги потръпвам при мига, прекаран
в мисъл ангел ли си или дявол.

Никога не съумях да те забравя,
никога не спрях да те обичам -
никога,каквото и да правя.
Още към пътеката надничам...

© Даниела Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??