2.03.2009 г., 7:52 ч.

Нарицателно 

  Поезия
1528 0 13

В далечината  бавно слънцето се притаява.

Заглъхва плачещо пиано...

Умират и последните акорди.

Във въздуха трепти тревожният им глас.

 

Залязва слънцето, зад хоризонта...

Прикрива се зад облак пак.

Нощта нахлува в мислите

За тебе. Не очакването е...

 

А после миг, взривил звездите.

И тихите напеви тъжни, на луната.

И суета, и страх, притиснати

там, някъде отвъд, зад хоризонта.

 

За да погълнат жадни

и последните минорни

на старото, угасващо... небе.

Поспряло, за да ни напомни

 

за себе си, за топлите, но

плачещи очи, превърнали се

в нарицателно за бавна смърт...

или завръщане към... себе си.

© Нели Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??