Нарисувах те по памет...
Колко си красива сега!
Изплува луната, а върху нея,
сякаш твоето лице изгря.
Косите ти се спускаха игриви,
като пламъците в бялата камина.
Топлината леко ме помилва,
както ти - преди години.
Някъде далече песента на коледари,
ми напомни за доброто ти сърце.
Погледнах халката върху скрина стар,
красила някога твоите нежни ръце. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация