Когато от този свят
си отида,
на капака на ковчега,
отвътре,
нарисувай ми
небе,
бяло облаче
и птици,
и ручейче,
което тихо ромоли…
Аз съм птица,
а тя затворена
не може да стои!
Нарисувай ми
Мечти.
© Ласка Александрова Всички права запазени