Срам я е, Господи, страх я е,
че хубост има неверна,
грешна хубост, Боже, неземна...
Че в чужди сатени отива,
от други устни отпива!
Художнико, нарисувай я грозна!
Така ще видят душата и черна.
Художнико, нарисувай я грозна!
Така да затрия хубостта и неверна.
Да видят всички, да знаят,
че аз си отивам заради нея
и горещо всички да молят,
че тя да ме моли не смее.
Срам я е, Господи, страх я е,
че красота има да носи отровна,
красота грозна отвътре, злокобна,
която другиму кара да плаче
и непростени грехове до гроб да влачи.
© Гихйх Фхлкйхо Всички права запазени