valiordanov (Валентин Йорданов)
1812 1469
4.10.2022 г., 11:03 ч.

Нарисуван с думи живот 

  Поезия
586 2 4



Горещо е, а мен ми е студено.
Стаята се пълни с тишина.
Прозорецът поти се срещу мене,
а аз мечтая само топлина.

Небето е невиждано красиво,
луна, звезди и ярък млечен път.
Една сълза на бузата изстива
поела да се слее със смеха.

Но той отдавна няма перспектива.
Заключен е зад хорските мълви.
Зная, че без радости не бива,
но само ако гледам отстрани.

А аз съм вътре в шепите житейски,
изстискан като чакан винен сок...
Един запазен, но прочетен вестник
премръзнал да мечтае за любов.

Останал сам с прозорец и картина
изваяна на тъмното небе.
Зарът се върти като годините,
ала по школски пада все на две...

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??