Във ранна утрин като тази

Природата е тъй добра –

за всеки нещичко тя пази.

И ето: светлина събра

на сноп във сънените клони –

живот донесе възкресен…

Момче в протрити панталони

лежи под тях съвсем смирен;

прекрасен в младата си бледност,

притворил клепки – още спи,

без памет за богатство, бедност,

щастлив под юнските липи…

Косите му потрепват, освежени

от стръкчета зелен балсам,

отпуснал е встрани ръка блажено –

игла стърчи забита там…