Anita765 (Ани Монева)
296 11769
2.10.2014 г., 22:12 ч.

Нарочно 

  Поезия
659 0 10

Аз вървя по тясната улица.

Дълго връщане все назад и назад.

Във очите ми малка безсъница,

от вървенето в тях я посях.

 

И се питам  вече защо ли

няма кой да запали звездите.

Небето над мене е голо,

а луната прилича на сито.

 

Сее спомени  -  малки зрънца.

Стискам ги в шепи и парят.

Аз не знам от кога до кога,

колко, много ли ще изгарят.

 

Но вървя. Привидно съм силна

или поне така си говорят.

Лятно време, а сякаш е зимно.

Два сезона в мене си спорят.

 

Тази улица как се стеснява

до безкрайност, до точка.

Побелявам, невидима ставам,

но се усмихвам… Нарочно.

 

 

© Ани Монева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Продължавай да се усмихваш - и ненарочно !!!
  • "Тази улица как се стеснява
    до безкрайност, до точка."


    " И понеже животът е кратък, а дълга е главната улица..."
  • Рисуваш красиво с думите,Ани!Интересна метафора е това вървене назад по тясната улица! Ако имаш сили да се държиш нарочно, ще намериш посоката и може би всичко ще тръгне напред - за теб или за лирическата.
  • Два сезона в мене си спорят.

    Хареса ми! Поздрав!
  • Не спирай никога да се усмихваш, Ани!
    Заради себе си и целия свят!
    Прегръщам те!
  • Благодаря на всички, спрели се на страничката ми!
  • Стъпваш по есенните багри.
    В снега е сгушено кокиче.
    Спомени в душата парят.
    Усмихвай се. И ги обичай.
  • Говори безмълвно...
  • Съгласен съм с Танчето!
    Но си представи, че безкрайността е улица край морето и не Ти се иска да спираш, за да не изпуснеш и миг от красотата му. Върви смело и бъди!
  • Първо си го прочетох няколко пъти...
    Днес всички сте тъжни, Ани. Но понякога тъгата ражда красиви стихотворения, а твоето е точно такова!
Предложения
: ??:??