dansyto (Данаил Таков)
817 3640
5.02.2019 г., 0:12 ч.

Народ, та дрънка 

  Поезия
480 3 3

Абе…, уникален сме народ,

кой така с „чалъм“ ни моделира?!

Искаме си жалкият хомот,

чуждите ни гледат с кеф сеира.

 

Пълно е с мазни́ци, подлеци,

доблестта е дума непозната.

Иначе сме страшни хитреци,

ала в границите на селата.

 

Някой, ако се поизвиси́,

с радост ще го дръпнем пак надолу.

Стадото различни не търпи –

трябва да останеш во́да гола.

 

Ако се докажеш, за беда,

злост що има, все ще е по тебе.

Ще замерят с калните слова,

верни ли са – никой му не дреме!?

 

После се кори́м – „Какъв народ!“,

а със завист и лъжи се храним.

Остави́ го – робът си е роб,

от ума му тръгват всички драми!

© Данаил Таков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Първата стъпка да се промениш е да признаеш, че имаш проблем! Смеем ли да надникнем вътре в себе си? Не ни ли е страх, какво ще видим. Колко от нас се осмеляват? Малко! Поздрави!
  • Във всяко стадо има мърша! Това не значи, че всички трябва да са под един знаменател! Навсякъде има такива хора и в другите страни.
  • За кой ли път блясва истината.Ама някой да се е трогнал?Продължава да си"дрънка".
Предложения
: ??:??