Ще се сверя на три без десет!
И въпреки, че три са те,
аз знам, че пак ще ме обесят...
И нямам вече бесове.
Така е писано да стане!
Как исках други времена...
Попаднах в няколко капана,
но изпълзях във вечността.
Сега ме слагат на портрети,
а под портретите - печал....
Сърните? Те са в стиховете
и пият в дирите от кал...
Знамето ли? То се вее
и миналото си, кълне!
Студено е, а някой пее...
Друг пък, гласове чете....
Аз покорих безбройни урви,
за да докажа на света,
че свободата не е в урни,
а свободата е в честта...
Добре, че виснах на въжето,
за да не виждам тоя свят.
Гърмя от мъка по небето...
Пожертвах се ужасно млад...
А сякаш времето е спряло
и пак беснеят зверове...
Народе???? - питах огледалото,
което ще ме предаде...
© Валентин Йорданов Всички права запазени