Halinor (Тони Пашова)
25 19
11.11.2009 г., 20:13 ч.

Насаме 

  Поезия » Любовна
984 0 2

Говорим си ясно и бавно.
Сериозно говорим. Мълчим.
Но чувствам, че вече отдавна
излишно си вдигаме дим.

Говоря ти нежно, гальовно.
Обичам те - казвам. Мълча.
Едва ли не нещо съдбовно
ще стане - и пак тишина.

Говориш ми, леко се смееш.
Шегуваш се. После мълчиш.
Отново не слушаш. Не знаеш,
че в мене снежи и ръми.

Поемам си дъх за последно -
говоря, говоря безспир.
Тъй жално, горещо те гледам,
че - боже! - не се ли топиш?!

Но думите ти недочуваш -
не трепваш, не мигваш дори.
За нейния глас се ослушваш
и с нейното име мълчиш.

© Тони Пашова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??