Здравей, любов (дълбоко в мене скрита).
Мисли... какво ще правим занапред?
Очи затвори... от греха опита,
сега за равносметка май е ред...
Приключи всичко, пак сме само двете,
покрити с рани за пореден път.
Така красивото в душата цвете,
увехна и към гибел е на път.
Така любящото сърце в гърдите
в агония тупка днес едва-едва.
Онази жизненост и трепет във очите
сега са замениха от тъга...
Онази борбеност и вяра във живота
топяха се безспирно ден след ден.
Препъвахме се жалки към Голгота,
аз неотлъчно с тебе, ти със мен.
Сега, любов, кажи, какво ще правим?
Не се спотайвай в мен, стани, ела.
Кажи, че можем и ще се оправим,
вдигни глава, помни, не си сама.
Щом още носим вярата в сърцата,
със всяка крачка с тебе ще растем.
Ще превъзмогнем болката, тъгата,
ще продължим, не ще се предадем.
Любов ти моя... нежна и вълшебна.
Ти, моя слабост, сила и съдба.
За мен си като въздуха потребна,
обичам те... ела... подай ръка!
© Феникс Феникс Всички права запазени