Насаме с телефон

21.07.2006 г., 10:52 ч.

Поезия » Любовна

1634 1 19

Телефонът ми мълчи.
Защо ли?
Разтопих го с погледа си втренчен.
Стоя до него, чакам и се моля...
Да не си забравил номера ми вече?
Трябва да изляза,
а не мога.
Ами ако звъннеш и ме няма?
Тихичко се моля аз на Бога -
Нека се обадиш, нека!
Трябва!
Трябва да ме чуеш и да дойдеш, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Насаме с телефон

Искате да прочетете повече?

Предложения