Насаме със себе си

12.07.2009 г., 14:01 ч.

Поезия

731 0 5

НАСАМЕ СЪС СЕБЕ СИ

Дочакал онзи късен час,

когато,

на пръсти стъпвайки,

нощта преваля,

последните си гости съм изпратил

и духнатата свещ отново паля -

да догори – от музика окъпана,

сред шепота на мислите възкръснали...

И чак, когато утрото настъпи,

фитилът да угасне в мойте пръсти...

В компания на станция забравена

и този пламък,

сякаш омагьосан,

оставам сам със себе си,

избавен

от нуждата до друг да се докосвам...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.