2//. Навсякъде ли по земята,
се срещат хора като нас,
които всекиго премятат,
и дебнат своя кобен час?
И с лакти пътя си прокарват,
докато нейде се качат
и след това ти пръст показват,
доде съвсем се провалят.
И хванат ли се на хорото,
започват жадно да крадат,
забравят времето си кротко
и гледат да си отмъстят!
Не се нуждаят от системи,
от законност и от ред…
Тук никой риска не поема
а чака само той... рушвет.
И всеки, който е пред тебе,
на мушката ти все стои…
Научен си така от бебе,
и то до гроба в теб стои!
И със годините пораства.
От вътре злото те яде.
И цял живот над тебе властва
и от душата ти краде!
За другите страни не зная,
живеят ли пороци там,
аз мога само да гадая...
Но за на`ште ме е срам!
Осъждам нравите балкански,
и за това, че няма ред,
за нищо, че пищиме кански,
и че не гледаме напред!
Че чакаме какво ще стане…
А ние се въртим във кръг.
Акъла тук - не е имане,
а добротата е - недъг!
О, грубостта е с пълна сила!
Съвестта е под тезгях!
Честта ни нейде се е скрила…
А лъжата не е грях.
От туй, за да се отървем
ни трябва време и акъл.
А инак, дявол да го вземе,
ще си останем в света зъл.
© Христо Славов Всички права запазени