Нашата есен

15.09.2011 г., 20:13 ч.

Поезия » Любовна

708 0 0

Виждаш ли
в сънища
нашата есен,
която обичахме
с тебе безкрайно...
Чуваш ли още
птичата песен -
адажио тихо,
прощално,
виждаш ли още
двете тополи,
подпрели любовно
глави,
остаряващи,
плачещи тайно,
вървиш ли
по онзи път
в листопада,
към спомена,
който скътан
във времето
страда...?
Парят ли
душата ти сълзи,
дошли
със златния дъжд,
на най-красивата -
нашата есен,
която имахме
с тебе веднъж...?

Дейзи Патън

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.