Нашата Лила
за нищо не я бива.
Уж е от работливи хора,
пък все се оплаква от умора.
Дори истинският поет
не може да даде отчет.
Каква е нейната порода,
какво е тази мода...
Все за нещо ще намери
да се начумери.
Чантата все ù тежи
и едва ли не проронва сълзи.
"Уф, че ми студено!... -
утре с палтото ще се облека.
Омръзна ми от топло време -
по ризка ще се съблека."
Времето ù виновно,
че не спира да вали.
Намръщена е редовно,
че прическата ù ще се развали.
Всичко ù тежи,
дори десет яйца.
Все на нея нещо ù бръмчи
и боли я глава.
Ниската ù човешка форма
никога не е била на норма.
Работата не ù се нрави -
по цял ден се чуди какво да прави.
Нашата Лила
защо ли е сама?
От ергените сигурно се е крила,
затуй е стара мома.
За кога ли си слага червило
тази наша Лила?
Времето ù мина -
кой ще я вземе на стари години?
И лакове, и боя за коса,
парфюми и маски за красота...
На стила си е верна
и винаги модерна.
50 годишна мома,
претенциозна от глава до пети.
Винаги е с тъмни очила,
дори когато вали.
Ноктите лакирани,
очите нагримирани.
Ах, каква дама -
като наша Лила - друга няма.
Нахално се бута и дърпа -
навсякъде да е тя първа.
И не спира да пъхти,
че да ходи я мързи.
Нашата Лила
за нищо не я бива.
Оплаква се на всичко живо,
че все нещо ù е криво.
© Катя Бобойчева Всички права запазени