natalia (Наталия Божилова)
91 2795
23.08.2012 г., 10:17 ч.  

Нашата луда любов 

  Поезия » Любовна
2177 0 7

 

Зима е,

кафето  горчи, 
пиеш бавно и бързо говориш,
после те няма, липсваш,
дълго  чаках, не помня.
Пролет е,
кафето отново горчи,
около тебе летят пеперуди.
Океан от мъже, океан от сълзи
и ти сама, но влюбена.
Лято е,
днес  си до мен,
секс, цигари, уиски, оргазъм,
шепа обич, преглъщаш с бадем,
капчици пот и баня.
Есен  е,
гневно следите гориш,
сто пъти си тръгваш, зачеркваш.
Аз те разлюбвах, почти,
ти се връщаш  победно.
Шумно е,
някакви чаши летят,

нищо ново,

чупим и се наричаме.
Колко пъти заклех
тази среща - фатално привличане.
Колко пъти те пращах в ада,
колко пъти по първи петли те отричах.
Плачеш?
Аз нали останах при теб,
слаба, лоша и необичана.
Утре ли?
Утре се будиш до мен,
рошава, сънена и не измита.
Честно ли?
Смешно в моята стара пижама стоиш,
но пък аз ти стоя добре, мисля.

Моя ли?

Но наконец и без повече драми

искам да остарея с теб.

На двадесет по две ли стана

© Наталия Божилова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??