Ти ми каза и аз си тръгнах, но къде да ида? Аз нямам дом; няма открехната врата за мен, никой не ме чака на “нашето място”. И пейката в студения парк е пуста, и безкрайните алеи не водят до никъде. Защо да вървя като няма къде да се спра да отдъхна? Защо да вярвам, когато ти открадна последната ми мечта? Не, няма да те питам, по-добре е да мъчим. Думите ти вече не ме стоплят, прегръдките ти ми причиняват болка, защото знам, че ти никога повече няма да ме чакаш там… на “нашето място”.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Докладване за нередност
Сигнализирайте ни за нередност, ако съдържанието не отговаря на правилника или нарушава авторското право или етичните норми.
Моля, пишете само в краен случай с конкретно посочване на нередността и при наличието на доказателства!
Трябва да влезете с регистрацията си преди да можете да изпращате съобщения!
оправи само тази печатна грешчица --> по-добре е да мъ(Л)чим