Нашето време, днешното...
суетно е, грозно, лудешко е...
неистово борим го, мразим го
реално... далеч от себе си пазим го.
То непонятно притиска ни в ъгли
до затворени... непознати врати...
с надпис: "Себепознание!"
без обвинения към цялото мироздание
И не е ясно, защо, къде и кога
ще прозреш своята мисия в света
да живееш със собствени правила
и отстояваш воля, чест и среда.
Сега... да сега... случват се изненади
за мързеливите, за непозналите нрави,
за живот със сигурност подплатен...
Няма такъв от свише нам въдворен.
Цикличност, еони, векове с история
слепците загубиха и ума си... в безволия.
Преходът върви с измерения нови
съпроводен от безброй човешки неволи.
В нашето време... да нашето...
друго не са обещавали, приятелю
грабни го, яхни го, опитоми лудостта му
имаш го днес... утре... е друго.
© Валя Сотирова Всички права запазени