Нашият бряг

5.03.2009 г., 22:31 ч.

Поезия » Любовна

583 0 1

Навън вали и вятърът клони разклаща.

Небето е сиво и дъжд ромоли по стъклата.

Тъмнината захапва последния къс светлина.

Но не зная как боли самотата.

Гласът ти ме стопли и днес.

В миг нежност разливат словата.

Аз съм до теб, ти си в мен

и светът спира своя бяг.

Колелата те отвеждат на запад,

но на изток сърцето лети.

И надежда една се прокрадва в мрака.

Своя бряг да намерим и ний.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Dark_Island (Таня Георгиева)

2009-03-06T07:53:45+02:00

Чудесен стих с нотки на тъга.Поздрави!