Че няма смисъл, ти промълви,
да продължаваме с нашите мечти...
Че всичко приключи и бяхме до тук -
най-омразните думи, най-нелепият звук.
Аз просто стоях, не продумах дори...
и усещах как отвътре в мене гори.
Единствено можех да осъзная,
че губя всичко, което желая.
Обичах те. И болката обичах, и сълзите също...
и в мислите си все към теб се връщах.
Ала няма място за Нас на този свят красив,
затова усмихнах се и пожелах: "бъди щастлив".