Ние сме природни същества: млади, стари. Крачим и умираме.
Мисля си до болка за това: светлата любов дали намираме?
Може би избираме кога някого в сърцето да допуснем.
Плачем за отминали лета. Бързаме в живота да се впуснем.
Ние сме децата на света. Нашите родители са дните ни.
Плашим се безкрайно от смъртта, сякаш тя е краят на съдбите ни.
Няма край красивият живот! Той тече във вените и мислите!
Той е Рай и кратък епизод, който запечатвам го на листите!
В нежен май люлея сетивата си. Мисля за мечти и за обичане!
Сякаш сме заключени в телата си. Своите души нима отричаме?
Някъде на запад отпътувал е в дрехи изпокъсани и смачкани
нашият морал и той сънувал е как се извисяваме след крачките. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация