Един ден ще си спомниш за мене,
но моля те, нека с "добро",
ще знаеш, че имаше време,
когато всичко бе просто любов.
Усмивка ще стрелне лицето ти бледо,
ще капне сълза от очите ти знам,
защото вътре, сърцето горещо
ще помни още страстния плам.
А бяхме млади и адски наивни,
лудост и жар царяха във нас
и дните един по един си броихме,
да бъдем "в едно" бе нашият План.
Изтрий си сълзите и пак усмихни се,
и знай, че някъде... Там,
Любов гореща все още седи си,
за Теб, за Мен... за нашия План!
© Христо Петров Всички права запазени