Нашият Юли...
Когато видиш жълти, зрели дюли,
когато някога се влюбиш пак,
ще си спомняш ли за този Юли,
който си тръгва днес с вечерния влак?!
Ще си спомняш ли за твоето момиче,
с което само за един месец бе,
за жената, която не трябваше да обичаш,
но избра я твоето сърце?!
Ще си спомняш ли за всяка радост,
отразяваща се върху нашите лица
и цял живот ще искаш ли от тази младост,
която този месец изживя?!
Ще си спомниш ли за тази лудост,
която ни превръщаше в деца?!
Ще си спомняш ли за всяко малко чудо,
сътворила за нас любовта?!
Ще си спомняш ли за криенето, тайните срещи,
изпълнени с любов и страст до безсъзнание,
нима ще забравиш, че изгаряхме като свещи,
погубващи се в нашите желания...
Аз зная, ще запомниш това лято,
като най-хубавото в твоя живот,
защото не можеш да забравиш месеца, когато
си изпитал най-истинската ти любов...
Тръгва си, последния сигнал на перона не чу ли?!
Страдаме много, но знаехме - ще е така,
нека да запомним нашия Юли
като най-сладката спирка при лудостта...
31.07.2011
© Радослава Михайлова Всички права запазени