nikjelev (Ник Желев)
283 955
20.08.2015 г., 0:04 ч.

Наследник 

  Поезия
412 0 9

НАСЛЕДНИК

 

Чичо, ти знаеш ли, къде е България?

И ти ще ми кажеш: ето я, тук.

Но днес историкът в училище каза,

че само с българи дошъл Аспарух.

 

Говореше малкият и дъвчеше нещо.

Кесия с лепило доближи до носа.

Стана ми жал. И много горещо.

Така ли възпитаваме наш'те деца?

 

За Аспарух са му казали.

И за още много други царе.

Недоумявах, защо ми зададе,

такъв въпрос, това малко дете...

 

България, малкия, е все още тук.

И ти си малка частица от нея.

Балканът е български. Реките и те.

Също и птиците, които чуваш да пеят.

 

Стига бе, чичо. Балканът бил наш...

Злато вадели там. Фирми, но чужди.

Малък съм, гледаш. Но и аз нещичко знам.

На кого ли му пука за нашите нужди?

 

Слушай, малкия! Погледни към полето.

Внимателно гледай: това всичко е жито.

Виждам аз. Не съм ти "детето".

А защо внасят пшеница без мито?

 

И как Али (наричаме го "глупака"),

който няма дори какво да яде,

купи сто декара ниви?

Уж богат, а все още краде.

 

Вчера (не за пръв път), в автобуса,

ме хванаха пак без билет.

Всички ме гледаха с омраза, погнуса...

Свалиха ме. Както хвърля се смет.

 

И ти ми говориш: туй е България.

Прав си. Това е. Всички видяха.

Язък за Аспаруха. И още мнозина.

За туй ли се бориха? За това ли умряха?

 

Погледнах с жал, това малко дете.

България търсеше. Иска я тук.

Все още с кесия лепило в ръце,

то мечтаеше за нов хан Аспарух!

© Ник Желев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??