19.11.2016 г., 19:46 ч.

Наследство 

  Поезия
358 2 6

Танц. Движение. Магия. 

С шепи пия. 

Без умора, като дива –

кон развял буйна грива. 

 

Бях дете и се срамувах. 

Татко като луд играе, 

ситно, бързо ръченица, 

дъх не знае! 

Да престане, исках! 

 

Пораснах и заразата ме хвана –

жалко, татко го няма да види

днес как беснея. 

Отгоре маха на своята фея. 

Танца предаде на нея. 

 

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Най - голямото наследство на света, то остава и много след нас и ни придружава навсякъде, отвъд нещата... Поклон...
  • Хубава е тази ръченица предадена на дъщерица от бащица!!!Поздрави Васе!!!
  • Изразяваш се нестандартно и въздействащо, Василке! Поздрав!
  • Хубаво наследство! Харесах!
  • Най-голямото наследство за българите е традицията,а най-важният урок,който родителите могат да предадат на децата си е това да бъдат щастливи.Васе,ти си получила и двете и си една щастлива фея! Поздрав за оригиналността!
  • Танц,движение,магия.
    Това е нашта орисия.
    Харесах.Поздрав!
Предложения
: ??:??