8.11.2020 г., 18:52 ч.

Наследството на ангела 

  Поезия
445 5 9

Видя ме ненадейно в светлината.

Изгрях и ти потърси топлота.

Прегръдка бе разперила крилата си,

родила твойта мъжка суета.

 

Дори ми даде името на ангел.

А образът, така изящно бял,

се любеше с доброто във душата ти.

Възвишен бе и съвършено цял.

 

Трептяха всички клетки от вълнение.

Усетили неземния им звън,

танцувахме сред райските селения

ний - рожби на божествения сън.

 

Но нещо малко, знам, не ти достигна,

пропука се, заплака любовта.

Уплашеното бъдеще повдигна

съмнения. Облече самота.

 

Ти думи неизречени остави

в дълбокото на моята душа.

Наследството на ангела забрави -

две счупени крила. И тишина. 

© Цветето Б. Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??