Наслояване
Дави сълзите ни мокрият сняг,
пада лапавица тежко и киша
пустата улица стели в сумрáк,
влага просмуква се, трудно се диша.
Предизвестено едрее страхът
и настанява се в гръб сивотата,
свършва надеждата, път за отвъд
се очертава, блуждае вината.
Полетът див се оказва мираж
и приземява ни стара заблуда,
смешният многовековен бламаж
да не стоим, а работим залудо.
Пластове трупат се и ни държат
впримчени в блатната смучеща тиня.
С бодри подкани примамва гласът
наивността ни неистово синя.
Вярата гола не струва троха,
крее изконният порив обичен.
В свлачище кално си губи дъха
всичко, в което човекът се врича.
© Светличка Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Честно казано това ме натовари, но времето е такова...Вярвам, че е моментно и в теб пак ще избухне усещането за радост, възраждане и полет!
-
Благодаря ти, Ели! Мислим в една посока.
-
Пластовете тиня трябва да се размият! Светлината, да дойде светлината! Поздравления, силна творба!
-
Благодаря за появата и харесването, Ивон!
-
Образно и въздействащо!
-
Благодаря за топлинката, Наде! 🙄Забелязвам, че напоследък сме на една честота. Възхищавам се на яркия израз при теб. При мен трябва да се порови човек под слоевете.
-
Далеч съм от мисълта да редактирам или коригирам творбите на другите. Просто си споделям наблюденията и впечатленията. Аз просто гледам да избягвам чуждиците, звучат ми грозно. Затова бих жертвал пешка, за да спася царицата. Бих жертвал римата, за да спася ритъма, и красотата. Някои се сърдят и “врътват”, ти обаче - не. Благодаря. 😊👍
-
Благодаря, Петър! ☺ Не знаех, че следиш словоизлиянията ми, а може би мога и повече, времето ще покаже. Езикът, с който работя, не е от най-нежните, затова съм свикнала и с по-твърда реч. Тук обаче 'бламаж' беше търсената от мен дума, искаше ми се плочата да стърже на места, за да не се приспим под пластовете. Моля те, коментирай по-често, не съм събирач на хвалебствия, даже (не зная дали си забелязал) често редактирам след критика. Ще очаквам от теб и други отзиви.
-
Ти я носиш в душата си, Светеща буболечице!
-
Силни думи!
Не съм съгласен с Красимир тук, можеш и по-добре!
Например “бламаж” не ми харесва лично на мен. Ясно е, че подхожда на “мираж”, и няма как да се замени например с “декупаж”. Все чуждици... Обаче идеята е ясна. 😊👍 -
Благодаря от сърце, Майсторе!
Надявам се все пак да намерим пътя към светлината!🌻 -
Най-доброто светулчено до момента!
-
Благодаря, Цвете! Добре си дошла!
-
Сърдечни поздравления за стиха! Много ми хареса!
-
Благодаря, Мариана, много се радвам да го "чуя".
-
Благодаря, Дени, трудно се харесва в момента тъжното! 😒
-
Много хубаво ⭐️
-
Благодаря ти, Краси! Коментарът ти означава много за мен.
-
Тежко като лапавица падат думите ти, Светулка. Стойностен стих, поздравления!
-
Благодаря ти, Мария!
Благодаря за любими! -
Наслоява се в нас негативното, което отнема радостта от живота.
Много поетично и точно си го предала! Поздравления, Светулче!🌺
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
С тези мерки сме като в кафез. И аз като теб се надявам да се оперя скоро.