Настояще

2.07.2009 г., 15:47 ч.

Поезия

424 0 3

На Георги Давидов

Това ли бе моята нива,

в която посявах мечти,

а после плода наспорил

със толкова радост обирах?

Сега тя е тъжна могила.

Това ли бе моята лодка,

с която, премръзнал и млад,

в най-лудите вихри без страх

на воля морето преброждах?

Сега тя е дрипа на просяк.

Това ли бе моята песен,

с която, преситен и весел,

пиян от възторг и от смях

разлюбвах неземни принцеси?

Сега тя е плач на несретник.

Съдбата ми - бод подир бод -

плете усмирителна риза.

Това ли бе моят живот?

И кой ли така ме ориса?

Плете усмирителна риза

съдбата ми - бод подир бод.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.