Tilenus (Станислав Русев)
228 379
27.08.2015 г., 1:19 ч.  

Настояще 

  Поезия
395 0 4

Помниш ли, Бруте как ръгаше,
а сега ножът ти е у мен?
Устните, с които другите целуваше,
валят, сняг кадифен...

Умирам, ти си убиеца
или обратното?
Думите около венеца,
са неизказаното.

Няма как да ти платя с омраза,
изпълнен съм целият с любов.
Ще ми върнеш рестото някога,
някога, в някой друг живот.

© Станислав Русев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • !!!
  • Много харесах, Станиславе: "Думите около венеца,
    са неизказаното."
    Тъжно е, че мълчим независимо от това дали венецът е от тръни или от цветя..
    Поздрав от мен за многото казано в малкото слова!
  • Прошката е нещо велико. В името на настоящето трябва да я прегърнем. Странно е, когато смъртта се оказва поводът...
    Харесват ми образите тук.
  • ... при изпълнения с любов - обратното не съществува...
Предложения
: ??:??