27.08.2015 г., 1:19 ч.  

Настояще 

  Поезия
424 0 4
Помниш ли, Бруте как ръгаше,
а сега ножът ти е у мен?
Устните, с които другите целуваше,
валят, сняг кадифен...
Умирам, ти си убиеца
или обратното?
Думите около венеца,
са неизказаното.
Няма как да ти платя с омраза,
изпълнен съм целият с любов.
Ще ми върнеш рестото някога,
някога, в някой друг живот.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислав Русев Всички права запазени

Предложения
: ??:??