Така мъгливо е,неясно,
скрито в сенките незнайни,
понякога дори опасно,
настоящето обвито в тайни.
В тези сенки аз се губя,
кога опарена,кога щастлива,
един обичам,един аз любя,
но затворена в окопа сива.
Страдам аз, сълзи горчиви роня,
сама останах ,вече без душа,
като черупка, като стара броня,
и всичко съградено аз руша.
Не искам нечие лицемерно лице,
да опитва мен да утешава,
не искам аз протегнати ръце,
тъй лесно прошка не се дава!
И какво остава ,навсякъде в мъглата
път без посока,камък пред камък...
Но туй е живота,гребем с веслата,
В борба за просто един залък...
© Ралица Всички права запазени