НАСЪН
И тази нощ сънувах те отново:
изгарящи очи, с гальовно слово,
Луната очерта ми поглед мил,
в ръцете си ме беше приютил.
Звезди блестяха жарко озарени,
очи искряха - жадни, замъглени,
душите нежно в танца устремени,
в изгарящо блаженство потопени.
Нополека разумът ти се смири,
угаснаха отчасти нашите мечти,
дойде моментът в който се насити ...