Отскоро... сънувам поезия.
Нощем я мисля - насън.
Но сутрин, изпадам в амнезия,
и будя се с памет на пън.
Не зная, какво съм, сънувал.
Не помня, дори и куплет.
Не знам, до кого съм пътувал.
Не мога да драсна и ред.
Навярно... сънувам дълбоко -
вълнуващи, потни неща.
Юрганчето... щом ми е мокро,
и щом се усмихвам в снега. ...