Насън и наяве
Пеперудке моя,
пеперудке синя,
пак след теб покоят
някъде замина.
Питам все къде си,
питам все с кого си.
Вятърът отнесе
хиляди въпроси.
В мен отново блика
болката стаена.
Вика,
вика,
вика –
не вървиш до мене.
Не вървиш до мене –
стене,
плаче,
вика
болката стаена.
Сякаш лава блика.
Хиляди въпроси
вятърът отнесе.
Питам се с кого си.
Питам се къде си.
И къде отмина
пак със теб покоят?
Пеперудке синя,
пеперудке моя...
Живодар ДУШКОВ
© Живодар Душков Всички права запазени