2.05.2016 г., 7:30 ч.

Натежало небе 

  Поезия » Любовна
895 3 15
Нека съм твоят малък тъжен човек,
който да гушнеш в кълбото на мислите,
онази малка искра на гърдите ти днес,
да скочи до слънцето и да го разплисне...
Нека съм онази тиха сълзичка от мрак,
в която нощем да плуваш... и сънуваш,
и гласовете сред облаците, които да бдят,
днес искам да съм ти всичко. Разкъсвам се
и искам толкова много да ти бъда игра,
ей така, да се загледаш във пръстите си,
да прошариш някой лист със добра химикалка,
и отдалече как скърца ще чуя... записвам си ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Всички права запазени

Предложения
: ??:??