Научù ме с усмивка да срещам лъчистото слънце, да милвам с ръце синевата, любов да раздавам със шепи, не зрънце по зрънце, по ведрост сияйна да бъда прилична с зората...
Научù ме с очи да рисувам пастелени багри, разпръснати ярко във цветна дъга, преди да си тръгнеш със стъпките бавни, научù ме да свикна да бъда сама...
В самотата разбираме нещата без да ги прилагаме, а в любавта ги прилагаме без да ги разбираме. Затова самотата има нужда от любов, а любовта от самота. Поздрав!!!
ново) Научи ме ( по текст на Гергана Шутева) колаж - чака да го пуснат да го разглеждаме! Преди малко го видях в "листа за чакащи"! Ти си знаеш, навярно от кого!
"любов да раздавам със шепи, не зрънце по зрънце" - оптимизма на младостта и хубаво е, че го има. Е, аз или пиша шестичка, или нищо. В случая е първото.
Много хубаво стихо, но... края не ми харесва! Дано не ти се налага да бъдеш сама, дано винаги имаш някой до теб и до доброто ти сърце, белоснежно момиче! /6/!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.