Знаеш ли... Подаде ми ръка. Тогава. И каза, че си искрен. Днес, сега... Казваш ми, че трябва да си идеш?! Не го прави, преди да си ме научил как се мрази. Защото... След всичко. Е, трудно да ти обърна гръб - просто така... В мен нещо различно се случи Знаеш... Май ти го казах. Няколко пъти. Хайде, набери смелост. Научи ме първо как не се обича. Зная ли?! Прости... Може би ме лъже паметта. Но... не съм се учила все още да те мразя. Трудно е. И непростимо... Няма как. За болката, за радостта. За тръпката, която в мен... И за дъжда, за всяка петъчна раздяла... За всеки път, когато ме очакваше... Дай рецепта. Не я знаеш, нали? А аз продължавам. Нищо, че боли след всяка раздяла... Трудно е. Но ориста ми е такава. Е, какво пък. Пътят... Някакви си разстояния... Във мен останали са запечатани всички мигове... От първия до последния трепет на случване, от всеки допир, всяка недогоряла свещ, всяка целувка, макар и напук... Зная, че си тук. И четеш, но... едва ли ще ме научиш да те мразя... Защото не можеш! А аз не искам! И... виновна ли съм, кажи ми?! Не ме съди за любовта ми. Научи ме само да обичам!
Стихът е много хубав, Нелка!
Напоследък избягвам да копирам части от произведенията, но сега ще го направя умишлено (даже целенасочено)!
"Може би ме лъже паметта.
Но... не съм се учила
все още да те мразя.
Трудно е. И непростимо...
Няма как.
За болката, за радостта.
За тръпката, която
в мен...
И за дъжда, за
всяка петъчна раздяла...
За всеки път,
когато ме очакваше...
Дай рецепта.
Не я знаеш, нали?
А аз продължавам.
Нищо, че боли
след всяка раздяла..."!!!*
Началото не ми харесва звучи ми като текст на фолк дива, но след `Ориста ми е такава` така си се развихрила, че успя да премахнеш лошото ми впечатление.Дано не съм те обидила-
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.