Навести ме
Вълшебна фея нявга навести ме.
Пленен, смутен и очарован бях.
Докосна ли ме тя, или сънувах,
целуна ли ме тя, или мечтах.
Нарекох я любима.
Една мечта за мене ли се сбъдва.
Легенда ли прекрасна оживява,
любима. Тъй красива си, окъпана
в сиянието на влюбени очи.
Но беше само миг и тя с усмивка
и грация крилата си разтвори,
помаха ми с магическа ръка
и литна сред небесните простори.
А аз останах сам да чакам утрото
с предчувствието за утрешните срещи.
© Георги Белев Всички права запазени