Навляза ли в мъгла изпитвам вяра,
че нещо скъпоценно ще намеря.
И като просяк, пипнешком с ръце разтварям
пореден кръг - за зрящите химера.
Така живея в страх от яснотата,
от дните слънчеви с безоблачна измамност.
Мечтая инстинктивно да съм пак в мъглата,
залутан призрак, но творящ реалност.
Желая крехка пелена да ме обгърне
и чувство девствено, миришещо на детство,
за миг поне живота ми да върне
в едно вързопче с надписа - наследство!