18.12.2022 г., 19:10 ч.

Навярно 

  Поезия » Любовна
440 0 0
Благодаря на Патриция за вдъхновението!
Зад седем добри небеса се прикрива небето,
което, навярно, ме караше да съм поет,
и колчем се сещах за него, аз пишех напето,
защото единствено то ме влечеше напред.
Зад седем добри небеса бе дошла любовта ми,
с която, навярно, класически строфи редих.
И беше обсипан със множество белези, с рани,
от пулса ми раждащ се, всеки безименен стих.
Зад седем добри небеса появиха се рими,
които, навярно, изливаше мойта душа.
И колкото - толкова! Ставаше твоето име ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елия Всички права запазени

Предложения
  • Отдавна запустял е храмът. Бръшлян на воля стеле се навред. Камбаната – задигната. За мед... На мяст...
  • ЗАД МИГЛИТЕ ГРИМИРАНИ СЪС СИВИ ДНИ Изникваш ти, отломка от потайност, зад миглите гримирани със сиви...
  • Дойдох и днес... Не ти ли е студено? Под мрамора е ледена пръстта... Не, няма нищо ново покрай мене....

Още произведения »